Психолог, психиатър или психотерапевт: към кого да се обърнете?

Той седна срещу мен и постави ръцете си върху коленете. Беше на четиридесет и три години. Носеше сив пуловер и дънки. Погледна към прозореца. После към бележника в ръцете ми. Изглеждаше притеснен. Не знаеше дали е попаднал на правилното място. Беше дошъл, защото напоследък трудно се справяше с ежедневието си.

Разказа ми, че от няколко месеца изпитва постоянно напрежение. Сутрин се събуждал изморен. На работа трудно се съсредоточавал. Вечер се прибирал и не искал да разговаря с никого. Съпругата му забелязала промяната. Предложила му да потърси помощ. Той отлагал. Не бил сигурен дали има нужда от психолог, психиатър или психотерапевт.

Беше започнал да търси информация в интернет. Чел статии за тревожността и депресията. Попаднал на различни психологически и психотерапевтични подходи. Някои сайтове препоръчвали консултация с психолог. Други насочвали към психиатър. Той се притеснявал, че ако отиде при психиатър, непременно ще трябва да приема лекарства. А ако потърси психолог, може би проблемът му щял да се окаже прекалено сериозен.

Обясних му, че не е необходимо сам да определя каква точно помощ му трябва. Можем да започнем от преживяванията му. Да разгледаме кога се появяват трудностите и как влияят върху живота му. Първата среща с психолог може да помогне за изясняване на проблема и за преценка дали е необходима консултация с друг специалист.

Постепенно той започна да говори по-свободно. Разказа ми за напрежението в работата. За конфликтите със съпругата си. За нощите, в които се събуждал с ускорен пулс. Понякога изпитвал силен страх, без да разбира причината. Започнал да избягва определени ситуации. Отказвал срещи с приятели. Предпочитал да остава вкъщи, където се чувствал по-спокоен.

Поинтересувах се какво се случва по време на тези пристъпи на страх. Той описа сърцебиене, изпотяване и усещане за недостиг на въздух. Понякога се страхувал, че ще припадне. Беше започнал да носи бутилка вода навсякъде. Избягвал места, от които трудно може да излезе. Обсъдихме необходимостта да потърси и медицинска оценка на физическите си симптоми.

Докато говореше, той разтриваше пръстите на едната си ръка. Забелязах, че дишането му се ускорява, когато описваше пристъпите. Оставих му време. Постепенно се успокои. Разказа ми, че най-много го тревожи възможността да изгуби контрол пред други хора. Страхувал се колегите му да не забележат. Затова постоянно наблюдавал собственото си тяло.

Психологът е специалист с академично образование по психология. Той работи с човешките преживявания, мисленето, емоциите, поведението и отношенията. Психологическото консултиране може да помогне при тревожност, стрес, житейски кризи, трудности в общуването и вземането на решения. В зависимост от професионалната си квалификация психологът може да провежда и психологическа оценка, както и да работи в по-специализирани области.

В нашия разговор се опитвахме да разберем как той преживява тревожността. Какво я предшества. Какви мисли се появяват в тези моменти. Как реагира и какво прави, за да се почувства по-сигурен. Не търсехме виновен. Не беше необходимо още на първата среща да установим всички причини за състоянието му. Започвахме с конкретните му преживявания.

Той спомена, че преди няколко години е преживял тежък период. Бил изгубил близък човек. Скоро след това останал без работа. Тогава успял да се справи сам. Постепенно намерил нова работа и животът му се подредил. Но оттогава изпитвал постоянен страх, че нещо лошо може отново да се случи. Не беше разговарял с никого за това.

Разказа ми и за отношенията с баща си. Като дете често се страхувал да не допусне грешка. Баща му бил строг и изисквал много. Дори когато постигал успех, очаквал повече. С годините се научил да се старае непрекъснато. Сега правеше същото на работното си място. Всяка критика приемал като доказателство, че не се справя достатъчно добре.

Обсъдихме как някои трудности могат да бъдат свързани с устойчиви модели на мислене, преживяване и поведение. Те понякога се изграждат в продължение на години. Човек може да разбира, че определена реакция му вреди, но въпреки това да продължава да я повтаря. В такива случаи психотерапията може да предложи възможност за по-задълбочена работа.

Психотерапевтът е специалист, преминал специализирано обучение в определен психотерапевтичен подход. Психотерапията представлява целенасочена работа с психологическите трудности, емоционалните преживявания, поведението и отношенията. В зависимост от метода тя може да включва изследване на минали преживявания, работа с настоящи проблеми или конкретни техники за промяна. Продължителността се определя според потребностите и целите на човека.

Обясних му, че психологът и психотерапевтът не са непременно двама различни специалисти. Един психолог може да има допълнителна психотерапевтична квалификация. Психотерапевтът може да има и друго подходящо базово образование, допълнено със специализирано обучение. Самата диплома по психология не означава автоматично, че човек е квалифициран да прилага всеки психотерапевтичен метод. Важно е да се проверява конкретната професионална подготовка.

Той отново се върна към пристъпите на страх. Напоследък се появявали по-често. Понякога не успявал да отиде на работа. Сънят му бил нарушен. Вече избягвал да шофира сам. Притеснявал се, че състоянието му може да се влоши. Обсъдихме възможността да потърси психиатър, който да направи медицинска оценка и да прецени дали има нужда от лечение.

Психиатърът е лекар, завършил медицина и специализирал психиатрия. Той може да диагностицира психични разстройства, да оценява необходимостта от медицинско лечение и да предписва лекарства. Психиатричната консултация може да бъде необходима при тежка депресия, изразена тревожност, психотични преживявания, значителни нарушения на съня или други състояния, които сериозно затрудняват ежедневното функциониране.

Обясних му, че консултацията с психиатър не означава непременно назначаване на медикаменти. Лекарят преценява състоянието и обсъжда възможностите за лечение. Понякога е достатъчна психотерапевтична работа. В други случаи медикаментозното лечение може да бъде необходимо. Психологическата подкрепа, психотерапията и психиатричното лечение могат да се допълват, когато състоянието на човека го изисква.

Той изглеждаше по-спокоен. Беше дошъл с убеждението, че трябва да избере само един специалист. Сега започваше да разбира, че различните форми на помощ могат да се съчетават. Не беше необходимо да се справя сам с всичко. Нито да чака състоянието му да стане по-тежко. Можеше да потърси необходимата подкрепа още сега.

Към края на срещата обсъдихме какво бихме могли да направим по-нататък. Предложих му да започнем с изясняване на ситуациите, които предизвикват напрежение, и начините, по които реагира. Обсъдихме и необходимостта от медицинска консултация за пристъпите и физическите симптоми. Решението за следващите стъпки щяхме да вземем с оглед на неговите потребности и професионалната оценка.

Той взе якето си и стана. Вече не държеше ръцете си толкова здраво сключени. Погледна към прозореца. После към мен. Беше дошъл с въпроса кой специалист трябва да избере. Сега имаше по-ясна представа каква помощ може да получи. Уговорихме следваща среща. Предстоеше ни да разберем повече за неговите преживявания.

След като си тръгна, останах за кратко в кабинета. На масичката стоеше чашата му с вода. Прибрах бележника си. Спомних си колко трудно му беше да започне разговора. И как постепенно престана да се притеснява от названията на различните специалисти. Най-важното за него беше да разбере какво преживява и как може да получи помощ.

Към кого да се обърнете, когато имате нужда от психологическа помощ? Ако изпитвате стрес, тревожност, трудности във взаимоотношенията, преживявате загуба или житейска криза, срещата с психолог може да бъде подходяща първа стъпка. Тя може да ви помогне да изясните проблема, да разберете собствените си реакции и да обсъдите възможностите за по-нататъшна работа.

Ако трудностите се повтарят от години, отношенията ви следват сходни болезнени модели или преживявате продължително емоционално страдание, може да бъде подходяща психотерапия. Тя не е предназначена само за хора с тежки проблеми. Можете да потърсите психотерапевт и когато искате да разберете по-добре себе си, да развиете нови начини на справяне или да промените устойчиви модели на поведение.

Ако състоянието ви сериозно нарушава съня, работата, отношенията или способността да изпълнявате ежедневните си задължения, потърсете медицинска оценка. При тежки депресивни състояния, психотични симптоми или необходимост от медикаментозно лечение е важно да се обърнете към психиатър. При мисли за самоубийство или самонараняване, особено ако има непосредствен риск, потърсете спешна професионална помощ.

Не е необходимо сами да определяте дали състоянието ви е психологически или медицински проблем. Можете да започнете с консултация с подходящ квалифициран специалист, който да оцени трудностите и при необходимост да ви насочи към друг професионалист. Важното е да не отлагате помощта, когато страданието продължава и започва да ограничава живота ви.

Психологът, психотерапевтът и психиатърът не са конкуриращи се професии. Те предлагат различни форми на помощ, които могат да бъдат необходими в различни моменти от живота. Понякога човек има нужда от няколко психологически консултации. Друг път от продължителна психотерапия. В определени случаи е необходимо и медицинско лечение. Подходът се определя според конкретното състояние и индивидуалните потребности.

Понякога най-трудната част е самото решение да потърсим помощ. Опитваме се да разберем какво ни има. Четем статии. Сравняваме симптоми. Отлагаме. Надяваме се, че нещата ще се оправят сами. А през това време напрежението продължава. Сънят остава нарушен. Отношенията се влошават. И постепенно започваме да приемаме страданието за обичайна част от ежедневието.

Не е необходимо да знаете предварително дали имате нужда от психолог, психиатър или психотерапевт, за да потърсите помощ. Достатъчно е да знаете, че нещо ви тревожи и искате да го разберете. Първата среща може да започне с няколко обикновени изречения. С конкретна случка. С чувство, което трудно назовавате. Оттам постепенно може да се изясни каква подкрепа е подходяща за вас.