Какво да правя, ако не знам какво чувствам?

Той седна на дивана и сключи ръце пред себе си. Беше на тридесет и пет години. Носеше светъл пуловер и дънки. Погледна към прозореца. После към бележника в ръцете ми. Беше дошъл заради напрежение в отношенията със съпругата си. Не можеше да обясни какво точно го тревожи. Знаеше само, че напоследък не се чувства добре.

Разказа ми за последните няколко месеца. Работел много. Прибирал се вкъщи изморен. Съпругата му искала да разговарят, но той често отговарял кратко. Понякога се затварял в спалнята. Друг път излизал на разходка. Не бил сърдит на никого. Поне така си мислел. Но когато тя го питала какво му е, не успявал да намери отговор.

Попитах го как се чувства в момента. Той погледна към ръцете си. След кратко мълчание отговори, че не знае. Опита се да обясни какво се е случило през последната седмица. Разказа за работата, за децата и за няколко семейни ангажимента. Описваше събитията точно. Но когато разговорът се насочваше към собствените му преживявания, отново замълчаваше.

Не настоях веднага да назове чувствата си. Предложих му да започнем от една конкретна случка. Той си спомни последната събота. Съпругата му била организирала семейна вечеря. Поканила родителите си. Приготвила храна. Той се прибрал от работа малко след шест. Оставил чантата си в коридора. Когато влязъл в кухнята, тя го помолила да помогне с подреждането на масата.

Той отказал. Не грубо. Просто казал, че е изморен. Съпругата му се разстроила. Напомнила му, че през целия ден се е грижила за децата и е подготвяла вечерята. Той не отговорил. Отишъл в спалнята и затворил вратата. Останал там почти половин час. После се върнал при гостите. Усмихвал се. Разговарял. Но през цялата вечер избягвал да поглежда към съпругата си.

Попитах го какво е изпитвал, когато тя го е помолила да помогне. Отново не знаеше. Спомняше си, че е искал да остане сам. Че думите ѝ са го подразнили. Но не можеше да определи дали е бил ядосан, тъжен или просто изморен. Когато се опитвал да намери отговор, започвал да анализира поведението на съпругата си.

Предложих му за момент да оставим настрана въпроса кой е бил прав. Интересуваше ме какво се е случило с него. Как е реагирало тялото му. Той се замисли. Спомни си, че е стиснал челюстта си. Раменете му се напрегнали. Усетил тежест в гърдите. Искало му се да излезе от кухнята. И да не разговаря с никого.

Попитах го дали това усещане му е познато. Той кимна. Появявало се и на работа. Особено когато ръководителят му възлагал допълнителна задача непосредствено преди края на работния ден. Той се съгласявал. Оставал в офиса. Но след това изпитвал същото напрежение в раменете. И същото желание да не разговаря с никого.

Започнахме да разглеждаме какво може да стои зад тези реакции. Може би е изпитвал раздразнение. Възможно е да се е чувствал пренебрегнат или претоварен. Може би е имал нужда от почивка, но не е успявал да я поиска. Не беше необходимо да избираме веднага едно обяснение. Важно беше да започне да забелязва преживяванията си, вместо автоматично да ги отминава.

Когато човек не знае какво чувства, понякога е по-лесно първо да разпознае какво се случва в тялото му. Напрежение в раменете. Стягане в гърдите. Тежест в стомаха. Ускорено дишане. Желание да напусне ситуацията. Тези усещания не определят еднозначно конкретна емоция, но могат да бъдат отправна точка за изследване на собственото преживяване.

Той постепенно започна да говори за ежедневието си. От години бил свикнал да се справя сам. Когато имал проблем, търсел решение. Когато се появявал конфликт, опитвал се да го прекрати възможно най-бързо. Не обичал дългите разговори за чувства. Стрували му се безполезни. Предпочитал конкретните действия. Но напоследък забелязвал, че дори когато решава даден проблем, напрежението остава.

Попитах го какво се случва, когато съпругата му е разстроена. Той разказа, че обикновено започва да предлага решения. Ако тя има проблем в работата, опитва се да ѝ обясни какво да направи. Ако е изморена, предлага да си легне по-рано. Но понякога тя се ядосва още повече. Тогава той замълчава. Не разбира какво друго се очаква от него.

Разгледахме разликата между разрешаването на конкретен проблем и разбирането на емоционалното преживяване. Понякога човек не търси незабавен съвет. Има нужда да разкаже какво му се е случило. Да изрази разочарование, страх или умора. Да бъде изслушан. Мъжът се замисли. Осъзна, че когато съпругата му говори за чувствата си, той често се опитва да приключи разговора възможно най-бързо.

Постепенно се върнахме към неговото детство. Разказа ми за семейството си. Баща му бил практичен човек. Работел много. Рядко говорел за собствените си преживявания. Когато вкъщи възниквал проблем, търсел решение. Майка му се грижела за децата и домакинството. В семейството рядко се разговаряло за тъга, страх или разочарование. Важното било човек да изпълнява задълженията си.

Спомни си една вечер, когато бил на десет години. Прибрал се от училище след конфликт със съученик. Момчето го обидило пред целия клас. Той се почувствал унизен. Когато разказал на баща си, получил съвет да не обръща внимание. Да бъде по-силен. Да не позволява на другите да го засягат. На следващия ден се върнал в училище, без повече да говори за случилото се.

Разказа ми и за друга случка. Бил на дванадесет години, когато починал дядо му. Двамата били близки. Често ходели заедно за риба. След погребението момчето останало само в стаята си. Не искало да излиза. Баща му го насърчил да се върне към обичайните занимания. След няколко дни започнал отново да ходи на тренировки. Но никога повече не разговарял с родителите си за дядо си.

Докато разказваше, той погледна към прозореца. Спомни си миризмата на реката. Старите въдици. Начина, по който дядо му подреждал принадлежностите си. После замълча. Очите му се навлажниха. Не се опита да продължи веднага. Оставихме спомена да остане между нас. След известно време той отново погледна към мен. За първи път назова чувството, което свързваше с тази загуба. Тъга.

Не беше необходимо да приемаме, че всички настоящи трудности произтичат от детството му. Но започвахме да виждаме възможна връзка. Още като момче той се беше научил да продължава напред, когато изпитва болка. Да търси решение. Да не се задържа върху чувствата си. Този начин на справяне понякога му беше помагал. Но сега затрудняваше разбирането на собствените му преживявания.

Понякога човек не знае какво чувства, защото дълго време е обръщал повече внимание на задълженията и очакванията на другите, отколкото на собственото си вътрешно състояние. Това може да бъде научен начин за справяне. Но не е единственото възможно обяснение. Продължителният стрес, изтощението и определени психологически състояния също могат да затруднят разпознаването на емоциите.

Върнахме се към случката със съпругата му. Попитах го какво е искал в момента, когато тя го е помолила да подреди масата. Този път отговорът дойде по-лесно. Искал да си почине. Да остане сам за известно време. Не бил искал да я нарани. Но когато тя му напомнила за собствената си умора, той се почувствал притиснат. Не знаел как да изрази потребността си, без да предизвика нов конфликт.

Разгледахме какво се случва след подобни ситуации. Той се отдръпвал. Съпругата му възприемала мълчанието му като безразличие. Опитвала се да разговаря с него. Той усещал още по-силно напрежение. Накрая двамата прекарвали вечерта разделени. Всеки оставал със собственото си преживяване. Без да разбира какво се е случило с другия.

Попитах го как би могъл да опише преживяването си сега. Той остана за кратко в мълчание. После постепенно започна да го подрежда. Бил изморен. Раздразнил се, когато получил нова задача. Почувствал се виновен, че не е помогнал. След това се ядосал, защото не успял да си почине. Не беше необходимо да изберем само едно чувство. В една ситуация можеха да присъстват няколко.

Той се облегна назад. Ръцете му вече не бяха толкова силно стиснати. Започваше да разбира защо въпросът за собствените му чувства го затруднява. Обикновено се опитваше веднага да намери правилен отговор. А когато не успяваше, се отказваше. Сега можеше просто да опише какво се случва. Да допусне няколко възможности. И постепенно да изясни коя от тях отговаря на преживяването му.

Разпознаването на емоциите не е изпит, на който трябва да намерим единствения правилен отговор. Понякога изпитваме едновременно гняв и тъга. Страх и желание за близост. Радост и вина. Друг път преживяването остава неясно. Можем да започнем от телесните усещания, мислите и желанието за действие. Точната дума може да се появи по-късно.

На следващата ни среща той разказа за нов конфликт в работата. Ръководителят му възложил допълнителна задача. Първоначално мъжът се съгласил. После усетил познатото напрежение в раменете. Спрял за кратко. Помислил какво действително иска. Разбрал, че се страхува да откаже. Не искал да изглежда неотзивчив. Но имал нужда от време за собствената си работа.

Този път решил да разговаря с ръководителя си. Обсъдили сроковете. Част от задачите били преразпределени. Не се случило нищо драматично. Но вечерта, когато се прибрал вкъщи, забелязал, че е по-спокоен. Не беше необходимо да доказва, че може да се справи с всичко. Беше успял да изрази собствената си потребност, преди напрежението да се превърне в раздразнение.

Разказа ми и за разговор със съпругата си. Тя го попитала как е минал денят му. Обикновено отговарял кратко. Този път ѝ разказал за трудната среща. За страха да не разочарова ръководителя си. За облекчението, което изпитал след разговора. Съпругата му го изслушала. Не предложила решение. Просто останала до него. Той забелязал, че не изпитва желание да прекрати разговора.

Не приемахме тези случки за окончателна промяна. Все още имаше дни, в които не можеше да определи какво чувства. Понякога продължаваше да се отдръпва. Друг път се ядосваше, преди да разбере какво го е разстроило. Но постепенно започваше да забелязва собствените си реакции. И да говори за тях, без да чака напрежението да стане прекалено силно.

Към края на една от срещите той погледна към прозореца. Разказа ми, че предишната вечер е останал сам вкъщи. Децата били при баба си. Съпругата му излязла с приятелки. Той седнал на дивана и отворил книга. След няколко минути забелязал, че изпитва спокойствие. Не бързал да свърши нещо. Не търсел нова задача. Просто се чувствал добре.

След като си тръгна, останах за кратко в кабинета. Спомних си първата ни среща. Мъжът, който седеше срещу мен със сключени ръце. Който можеше подробно да разкаже всяка случка, но не знаеше какво изпитва. Сега постепенно започваше да намира думи за собствените си преживявания. Не защото беше научил дълъг списък с емоции. А защото беше започнал да им обръща внимание.

Какво да правите, ако не знаете какво чувствате? Започнете от конкретната ситуация. Какво се е случило непосредствено преди да забележите промяната в настроението си? Кой е бил с вас? Какво сте си помислили? Как сте реагирали? Не е необходимо веднага да назовете емоцията. Понякога описанието на случилото се помага постепенно да разберем какво преживяваме.

След това обърнете внимание на тялото си. Усещате ли напрежение в раменете? Стягане в гърдите? Тежест в стомаха? Промяна в дишането? Желание да се отдръпнете? Телесните усещания могат да дадат информация за емоционалното ни състояние, но не определят еднозначно какво чувстваме. Едно и също усещане може да се появява при различни емоции, умора или физическо неразположение.

Опитайте се да разгледате няколко възможности. Може би изпитвате тъга. Страх. Гняв. Срам. Вина. Разочарование. Самота. Или облекчение. Не е необходимо да избирате само една дума. Понякога преживяването включва няколко различни чувства. Можете да започнете с приблизително описание. Да го промените по-късно. И да приемете, че в определени моменти отговорът все още не е ясен.

Полезно е да се запитате не само какво чувствате, но и от какво имате нужда. Може би искате да останете сами. Да поговорите с някого. Да си починете. Да получите подкрепа. Да изразите несъгласие. Или да бъдете изслушани. Понякога потребността се разпознава по-лесно от самата емоция. Тя може да ни помогне да разберем какво преживяваме.

Обърнете внимание и на начина, по който реагирате. Когато се почувствате напрегнати, започвате ли да работите повече? Отдръпвате ли се от близките си? Опитвате ли се веднага да разрешите някакъв проблем? Проверявате ли многократно дали всичко е наред? Тези действия могат да бъдат начини за справяне с неприятни преживявания. Разбирането им може постепенно да направи емоциите по-разпознаваеми.

Ако ви е трудно да говорите за чувствата си, можете да започнете с няколко кратки бележки. Опишете какво се е случило. Какво сте усетили в тялото си. Какво сте си помислили. Какво ви се е искало да направите. Не е необходимо да записвате всичко. Нито да анализирате всяка своя реакция. Целта е постепенно да развивате по-добро разбиране за себе си.

Не е необходимо да се обвинявате, ако не успявате лесно да назовавате емоциите си. Някои хора са израснали в семейства, в които за чувствата рядко се е говорело. Други са свикнали да се съсредоточават върху конкретните задачи. При продължителен стрес или емоционално изтощение разпознаването на собственото състояние също може да бъде затруднено. Причините са различни и не трябва да се определят прибързано.

Понякога трудността да разпознаваме собствените си чувства е продължителна и влияе върху отношенията ни. Не успяваме да обясним на близките си какво преживяваме. Отдръпваме се. Раздразнението се натрупва. Появяват се конфликти. Друг път изпитваме празнота или усещане за емоционална откъснатост. Когато тези преживявания продължават или затрудняват ежедневието, психологическата консултация може да помогне за изясняването им.

В работата с психолог можете постепенно да изследвате връзката между ситуациите, мислите, емоциите, телесните усещания и поведението си. Да разберете как сте се научили да реагирате по определен начин. Да разгледате трудностите в изразяването на собствените си потребности. И да развивате възможността да разговаряте за преживяванията си, без да очаквате винаги да имате готов отговор.

Не е необходимо да знаете какво чувствате, за да потърсите психолог. Можете да започнете именно от това объркване. От ситуация, която не успявате да си обясните. От напрежение, което се повтаря. От желание да останете сами, въпреки че не знаете защо. Понякога първата среща започва с няколко обикновени изречения. А постепенно се появяват и думите за онова, което досега е оставало неизказано.

Промяната невинаги започва с голямо прозрение. Понякога човек просто забелязва, че е стиснал ръцете си. Че раменете му са напрегнати. Че отново е замълчал, когато някой е поискал нещо от него. За първи път не бърза да пренебрегне това усещане. Остава за кратко с него. И започва да разбира какво би искал да бъде различно.

Не е необходимо винаги да имате точната дума за чувствата си. Понякога е достатъчно да спрете за момент и да обърнете внимание на това, което се случва с вас. Да забележите напрежението. Да разпознаете потребността си. Да си позволите да изпитвате противоречиви чувства. И постепенно да изграждате отношения, в които можете да изразявате преживяванията си, без да се страхувате, че трябва непрекъснато да изглеждате спокойни и уверени.